ВЕЩЕСТВО и МАСА;  СИЛА  и  ЕНЕРГИЯ

              Добре известно е, че понятието МАСА е абстрактно понятие за КОЛИЧЕСТВОТО на ВЕЩЕСТВОТО, което се съдържа в една материална система.

             Но лично аз досега никъде не съм срещал публикация, в която да се формулира по принцип АНАЛОГИЧНОТО твърдение, че понятието ЕНЕРГИЯ е също така абстрактно понятие за КОЛИЧЕСТВОТО на СИЛАТА,  която се съдържа в същата тази материална система. Ето защо си позволявам  да мисля, че моето твърдение заслужава и ще предизвика интерес.

              МАСАТА и ЕНЕРГИЯТА са ПОНЯТИЯ за КОЛИЧЕСТВО и САМО за КОЛИЧЕСТВО; тяхното съдържание  по никакъв начин не се отнася до КАЧЕСТВЕНИТЕ характеристики нито на ВЕЩЕСТВОТО, нито на СИЛАТА. Масата е количествена характеристика на веществото изобщо, на веществото като такова; енергията е количествена характеристика на силата изобщо, на силата като такава.

               Масата на една материална система се определя непосредствено, чрез измерване, но може да бъде също така изчислена, ако се знаят обема и плътността на веществото, чиято маса искаме да изчислим.

               А как се определя енергията на материалната система? Определя се чрез измерване на работата, която системата е свършила при изразходване на нейната енергия. Ако системата е повдигнала един килограм на един метър височина, то свършената работа е равна на един килограмометър.

               Само че я да се вгледаме по-внимателно в ситуацията и да размислим, дали измерването на масата не става по същия начин? Когато искаме да определим количеството вещество на една материална система, ние я поставяме на везна, на кантар. И тогава от другата страна на везната поставяме оразмерени тежести дотогава, докато измерваното количество вещество се уравновеси с тези оразмерени тежести. Но извършваната операция тук е операция на ПОВДИГАНЕ  на веществото на  определена височина, а това по същество е вършене на работа.

                Субстанциално енергията представлява сила, но не спонтанно, естествено изразходваща се сила, а ОВЛАДЯНО, РЕГУЛИРАНО, КОНТРОЛИРАНО, УПРАВЛЯВАНО изразходване на сила. Когато човекът постави на пътя на вятъра механична система от перки, а перките посредством неподвижна ос свърже с един воденичен камък, вятърът ще започне да меле брашно, т.е. да върши полезна и нужна за човека  работа. Същото става и тогава, когато на пътя на падащата от високо вода се постави водно колело пак от перки, между впрочем.

                 ОВЛАДЯНАТА, РЕГУЛИРАНА, КОНТРОЛИРАНА, УПРАВЛЯВАНА при нейното действие сила  е вече не просто сила, тя е ЕНЕРГИЯ. Принципно по същия начин етносът, създал държава, която го управлява, се трансформира в нация.

                Физически най-простият начин за овладяване, регулиране, контролиране и управляване на силата е нейното отложено изразходване чрез процеса на нейното натрупване. Натрупва се сила на налягането, натрупва се слънчевата топлина като въздействуваща сила, натрупва се водата в естествени водоеми и т.н. Всяка натрупана сила битува вече като ПОТЕНЦИАЛНА енергия, която може да се изразходва по контролиран, управляем начин.

               Ако си позволя една  далечна и затова леко фриволна аналогия,  то връзката между силата и енергията е по принцип  от същото естество, каквато е връзката между съзнанието и самосъзнанието на човека. Ние сме привикнали да казваме при определени ситуации, че някой човек е загубил съзнание. Но това битийно не е така; докато е жив, човешкият индивид никога не може да загуби нито своето тяло, нито своето съзнание, губи се самосъзнанието на индивида, но не и неговото атрибутивно присъщо съзнание.

                И накрая – щом ЕНЕРГИЯТА  е понятие за КОЛИЧЕСТВОТО на СИЛАТА, която се съдържа в една материална система, то какво представлява СИЛАТА от нейната КАЧЕСТВЕНА  страна?  Дълбинната същност на  това, което се изразява с понятието СИЛА,   е  атрибутивно присъщата способност на всяка материална система  да влиза във взаимодействие с други материални системи било като субект, било като обект на взаимодействието.

                На Хетел принадлежи дълбоката идея, че  светът притежава две фундаментални форми на съществуване – субстанциална и субектна. Върху тях се конкретизира битието на веществото и  силата /полето/, на масата и енергията,  на хаоса и порядъка, на ентропията и информацията, на тялото и душата, на чувствата и волята, на сетивното и мисловното познание ...